Пожелавам си да е така!

Или май е по-добре да им кажем:

„Наздраве момчета! Какво пиете? Уиски с редбул!? Браво! Хайде пак наздраве!”

 И така  няколко пъти, па барем се освестят нашите балкански лъвове и смело се впуснат да танцуват по масите или по-скоро по-пейките на националния стадион. Поне и публиката да види някаква игра на терена, пък била и тя прост кючек. Е нема такова животно като съвременния български футболист. Не говоря за играчите от предните поколения, защото въпреки трудните и сложни години, те винаги съумяваха да бъдат наравно с елитните футболисти от западна Европа. Да не споменавам имена, защото вие си ги знаете. Те бяха обикновени момчета, но поне притежаваха качества, като воля, борбеност, спортсменство, талант и трудолюбие.

Съвременният български футболист е нещо много по-сложно сам по себе си. Той е всестранно и широко развита личност. Тренировките и мачовете са само една минимална част от неговите задължения. Дори те стоят по-назад в неговата дневна програма. На първо място той е манекен и плейбой и като такъв трябва да изглежда безупречно – с изрусена и гелосана прическа, с оскубани вежди, с обръснати крайници, обици, модерна татуировка и маникюр. Естествено той има за приятелка манекенка или фолк-прима, която разхожда в бе ем ве то си от от един фолк клуб в друг. Тежки са вечерите на професионалистите. Много тежки. Ама пък като има пари за харчене по заведенията, що да не ги харчат. Техни са си. Нищо че играта не върви и куца. Ще мине поредния мач и пак ще се черпим. Какво като има там някакви си милиони изтормозени душици, които се надяват на малката радост да видят една победа на доскорошните балкански лъвове. Дъното е стигнато и всички са на масата.

Наздраве момчета!

Кой е този „гений“, който е измислил тази пирамида на храните не знам, както и защо на върха й стои именно негово здравословно светейшество – сладък и солен снакс. Той самотно се извисява там горе, застанал над  рибата, плодовете и зеленчуците, а в краката му лазят „крепостните“ пълнозърнести храни.

А сякаш, за да затвърди безспорният статут на снакса, като най-здравословна храна, вижте какво съдържа той:

Малка справка:

Мононатриев глутамат

Аспартам

Фенилаланин

Еми да ни е вкусно на всички. На фона на това съдържимо, съветите за здравословен начин на живот дадени под пирамидата на храните, са ми меко казано смешни. А като се има в предвид кой консумира най-много чипс (мисля децата), за какво здраво поколение си говорим.

За сетен път се убеждавам, че индустрията ще „спаси“ човека.

Слънцето напича и сгрява тялото и душата. Не по зимно му, а някак си по-различно, по-топло и разтапящо. Птичките пеят брачните си песни. Във въздуха се носят паяжини и дребни мушици. Реки и потоци ромолят  и допълват звуковия фон на ранна пролет. И ето че в близост до тези живителни артерии се подават първите връхчета на младата коприва. Няма търпение тя. Цяла зима се е крила и чакала този момент, и сега бърза да се покаже, за да бъде целуната от голямото пролетно слънце. Наситено зелена, с червеникаво стебълце, тя се измъква изпод ланските, кафяви листа и шумки и оповестява на целия свят, че е време за промяна.

И аз я чакам с нетърпение всяка година. Чакам  я, защото знам, че покаже ли се, живота започва отново. Знам също, че и тя ме чака. Чака ме, за да я набера и отнеса в къщи и влее сили в тялото ми, което  след  изтощителната зима копнее за жизнени сокове и природна сила. Не губя време. Бързо я превъплащавам в супа с ориз, застройка от яйце и сирене. Гореща и пареща. Всяка една лъжица носи енергия и освежва духа. Нямам търпение за следващата доза, било то с ориз, яхния или каша. Искам я, а тя е там и чака. Не трябва да изпускам момента, защото набрала сила, копривата ще израсте и порасне и тогава единствено ще ме жули и  сърби, и само спомена за невероятния й вкус ще стои в съзнанието ми.  Не чакайте и вие. Сега е сезона на копривата. Отдайте му се!

Хората ме питат какво е да си баща. Ами какво е. Това са множество нови чувства и усещания. Първо идват притесненията. Притесняваш се дали всичко ще е наред, дали са добре, дали няма да има усложнения, дали ще сучат и още хиляди малки и големи притеснения, които нахлуват в главата ти без да има кой да ги спре. След това идва опиянението.  Вървиш си опиянен от мисълта за новия живот, който се е появил, макар и с малкото помощ от твоя страна. Опиянен си от алкохол и от пожелания и хиляди обяснения, които даваш на всеки един доближил се до теб. Опиянен си от първата среща с тях. В главата ти е замъглено и хубаво. Накрая идва чувството за отговорност и пожертвователност. Готов си на всичко за тях. Една дума, един жест, един разговор и ти се впускаш в новите си задължения на родител. Никой не може да те спре. Това е твоята мисия и тя ще е успешна. Това е началото да си родител. Конкретно на въпроса какво е да си баща, аз в кръга на шегата отговарям: „Ами, живота ми вече има смисъл!“. Живота на всеки един човек има смисъл, без значение дали е станал или ще става родител. В момента, в който си се появил на този свят, то твоя живот вече има смисъл. Въпросът е какъв смисъл ще намериш ти в самия свой живот.

Природата е заложила в нас да се стремим да намерим партньор и да имаме деца. Така се продължава вида. Но това далеч не е всичко. Всяко едно дете тябва да е плод на любов и желание. Ако ги няма тези два фактора, то се губи хармонията и децата страдат.

Веднъж родител, цял живот родител. Много по-важно е след, като дариш живот, да възпиташ своите деца.  Това е твоята орис. Да направиш от малкото, объркано и търсещо твоята закрила същество, здрав и мислещ човек, носител на вечните вселенски добродетели. Трудно е, в предвид времето и средата, в която живеем, но в никакъв случай не е невъзможно.  Важното е да го искаме и да се трудим.

Много хора ми казват: „Сега не знаеш какво те чака. Сега ще ти се стъжни. Нямаш си представа в какво се забърка…“ и така нататък, и така нататък. Аз си мисля. Та какво толкова е станало. Това е най-естественото нещо на света. Какво искат да ми кажат тези хора. Сигурно не е лесно, но трудностите, умората, недоспиването и всички тези съпътстващи  отглеждането на децата ти моменти, са само една хилядна част от цялото преживяване ако ги сравним с радостта, удоволетвореността и всички положителни емоции, което носи то. Да изхвърлим егоизма от себе си и да дадем всичко най-добро и истинско на нашите деца. Обичам ви!

Скоро минавам и покрай бетонно кошче, което е обърнато.

До него на един стълб стои табела, чрез която някой „луд“ в отчаян опит е отправил призив към хората да събират и изхвърлят боклуците си в кошчето. Табелата сигурно е пречела твърде много така разположена два метра и половина над земята и закрепена на стълба, защото е счупена. Да не споменавам осветителното тяло.

Продължавам разходката си. Минавам покрай няколко тенис маси. Не метални, а истински. Едната е разцепена по средата, а от единия и край е отчупено парче. До тях са разположени поломени пейки. Каква вина имат те. Може би просто самото им присъствие в парка е възбудило агресията на разрушителя.

Всичко това ме кара да се замисля. Ситуацията в парка е просто малка извадка на това, какво се случва в милата ни родина. За мен няма съмнение, че желанието да се руши, да се чупи е дълбоко заложено в нашия нрав. То е патология и няма как да бъде скрито. Поколение след поколение този ген се предава и доразвива, мутира и модифицира. Защо е нужно това, за мен  остава загадка. Бил съм в различни страни по света. Почти никъде не съм видял такова нещо. Хората като направят нещо го пазят, радват му се и уважават труда на човека, който го е сътворил. У нас е точно обратното. Аха, аха някой е направил или сътворил нещо и веднага се намират една дузина „човеци“, които изпитват неистово желание да го разрушат, да го унищожат, да го порутят. Паметници, беседки, надгробни плочи, заводи, стопанства и.т.н. Нищо не е пощадено. Как тогава искаме България да стане една хубава и добра страна за живеене. Това не може да стане с разруха, но явно ние се мъчим имено по този начин. Каузата мисля е обречена, но нека не съм лош пророк.

Бих искал да призова хората да пазят това, което другите правят за тях или за общото благо!

Снимките са от традиционния фестивал в село Черни Вит през Август. Разбира се има още хиляди рецепти, тъй като всеки един край на нашата страна все още пази част от своите традиции и обичаи. Лошото е, че след време има възможност да ги гледаме само на картинка, докато дъвчем поредния дюнер или хамбургер. Нека се замислим и ако искаме да помогнем да запазим това богатство. Все пак човек е това, което яде.

Добър апетит!

2011 дойде съвсем неусетно, но все пак не незабелязано заради гърмежите, които се носеха навсякъде из града. Казахме си наздраве, целунахме се и проверихме късметите си от баницата. Някой го чака едно ново начало, друг ще пътува по света, трети да се готви за един успешен край. Всичко е ясно и също така крайно неизвестно.

За моето семейство 2011 предвижда да бъде много интересна. След 31 години на този свят ни предстои нещо ново и неизпитвано до този момент. Да станем родители. Притеснявам се и същевременно съм изпълнен с радост и гордост. Дали ще бъдем добри майка и баща, дали децата ни ще станат наши най-добри приятели, дали ще отлетят след време или ще са близо до нас? Все въпроси, на които само времето може да даде отговор. Единственото което ние може да направим е да ги учим и възпитаваме на добрите човешки ценности, да ги обичаме, да сме справедливи и да ги направим мислещи хора.

2011 ще е интересна и уникална сама по себе си. Това е годината на новите ни надежди!!!

То с нетърпение чака да бъде уютно настанено в малките, средни и възголеми бидони, бъчонки, каци и качета. Баш сега е момента да изберете подходящите за вашия бидонов свят зелчици; да ги почистите и нежно нагласите, така че да няма излишно празно пространство, за да могат те да си общуват и обменят информация посредством заобикалящaта ги зелева кръв т.е сок. Извадете тефтерите с тайни рецепти за зелев серум, звънете на бащи, майки, дядовци и всевъзможни роднини, които поназнайват предавани от древността чалъми за приготвяне на киселото зелце. Не пестете материали за този бъдещ незаменим консуматив през дългите зимни нощи и утрини. Погрижете се за него сега, за да ви се отплати многократно той в последствие.

Киселото зеле изисква грижи. Вие трябва да бдите над него, като майка орлица. Трябва да го претаквате редовно и овреме. Нека това не ви изглежда като задължение, а по-скоро като свещен езически ритуал, който ще ви даде духовен мир и спокойствие. Приемете миризмата му като лек за умореното ви след работа съзнание. Обичайте го и му говорете!

Накрая се пригответе за тържествения миг на първата дегустация. Подберете най-доброто питие, подредете празнично масата, облечете си хубави дрехи и с тавата пристъпете към зелевата крепост. Махнете капака и оставете аромата да подразни носа ви. Ако усещате този тъй типичен тръпчиво-кисело и свеж мирис, значи сте били добри стопани и сте успели.

Нека от тук нататък въображението ви води. Творете фантазии със зехтин и червен пипер, сръчно завивайте сърмите, не забравяйте боба и сланината, ребърцата и свинските кожички.  Оставете течният елексир да влее трезви мисли сутрин в главата ви.

Помнете че киселото зеле ще ви носи много радост, здраве, добро настроение и усещане за живот!

Сега е сезона!!!

Бях си набелязал едно място в близост до нас, където предлагаха тази услуга и една сутрин ето ме там.

Пристъпих към помещението, където до канала беше будката на проверяващите. Вътре стоеше възрастен господин. Приближих се и той като ме видя попита рязко:

- Какво искаш младеж!?

- Ами идвам за технически преглед.

Чичката ме огледа изпитателно през очилата си, хвърли един поглед навън и отново последва въпрос:

- Носиш ли всички документи – голям талон, гражданска?

- Да, да. Всичко съм взел. Ето тук са.

- Добре, дай ги. Паркирай пред халето. Хич няма да те гледаме. Отиди само да платиш в Автомивката (отсреща имаше автомивка) и ме чакай в колата.

Учудих се. Как така няма да ме гледа. Нали за това е годишния технически преглед. Аз знаех, че колата е в изправност, но все пак това можеше да бъде някой с неизправни спирачки, фарове или там каквото и да е, което да доведе до инцидент.

Взех да мисля за тези неща, но не ми се влизаше в спор с този кадър, а и имах работа, затова си казах: Давай да плащам и да се махам. Отидох в автомивката и обясних на касиера, че трябва да платя за технически преглед.

- Трийсе лева.

Подадох му парите. Той ги взе и прибра. Аз стоях и чаках.

- Какво има? – попита той.

- Ами чакам за касова бележка.

- Ако искаш касова бележка ще трябва да ти сложа и ДДС.

- Ами искам, да.

Доплатих му разликата, а той чукна на апарата и ми даде някаква бележка.

Излязох и отидох в колата да чакам „инспектора“. След малко той се появи. Подаде ми документите и каза:

- Голяма услуга ти направихме момче, да знаеш! Така сега ако прецениш може и за нас нещо!

Стоях като гръмнат. Били ми направили голяма услуга. Първо не прегледаха колата, а сега и услуга. Та и за почерпка искаше този „почерпковец“. Аз продължих да си прибирам документите, а той стоеше изправен до вратата на колата и мълчеше. Прибрах си документите и му казах:

- Какво? Има ли нещо друго?

Той ме погледна и със злоба процеди през зъбите си:

- Не! Няма!

Стартирах колата и си тръгнах.

Та това е да ти направт услуга. Ама старите кадри си знаят колко струват ако и нищо да не свършат.