Изминаха девет месеца, през които за съжаление или не намирах време, или не исках да пиша в блога. Защо е така, аз не мога да дам отговор на този въпрос. Факт е, че малките гуги, които си отглеждаме станаха на девет месеца. Това, аз определям като много важен момент в техния, а и в ншия живот. Не знам защо, но свързвам цифрата 9 с някаква промяна. Така и те, от този ден нататък вече не са това, което бяха – малки и беззащитни бебета, а едни нови хора дошли на този свят и в тази страна. Това те ми го казаха без да могат да говорят, защото ние си говорим с очи. Това е най-лесния и най-сигурен начин за комуникиране. Гледаме се, мълчим и говорим. Наистина има много какво да си кажем, а и тепърва ще го правим непрекъснато. Надявам се никога да не спрем да общуваме, физически и духовно обвързани. Както с тях, така и с вас.
Пожелавам си да е така!
Скорошни коментари