Like this:

Ето че и аз станах родител. Деветте месеца се изнизоха неусетно и на бял свят се появиха две нови човешки същества. Те все още са много малки и не знаят какво става, но вече са тук и никой не може да ги върне обратно, там на топло в майчината утроба.

Хората ме питат какво е да си баща. Ами какво е. Това са множество нови чувства и усещания. Първо идват притесненията. Притесняваш се дали всичко ще е наред, дали са добре, дали няма да има усложнения, дали ще сучат и още хиляди малки и големи притеснения, които нахлуват в главата ти без да има кой да ги спре. След това идва опиянението.  Вървиш си опиянен от мисълта за новия живот, който се е появил, макар и с малкото помощ от твоя страна. Опиянен си от алкохол и от пожелания и хиляди обяснения, които даваш на всеки един доближил се до теб. Опиянен си от първата среща с тях. В главата ти е замъглено и хубаво. Накрая идва чувството за отговорност и пожертвователност. Готов си на всичко за тях. Една дума, един жест, един разговор и ти се впускаш в новите си задължения на родител. Никой не може да те спре. Това е твоята мисия и тя ще е успешна. Това е началото да си родител. Конкретно на въпроса какво е да си баща, аз в кръга на шегата отговарям: “Ами, живота ми вече има смисъл!”. Живота на всеки един човек има смисъл, без значение дали е станал или ще става родител. В момента, в който си се появил на този свят, то твоя живот вече има смисъл. Въпросът е какъв смисъл ще намериш ти в самия свой живот.

Природата е заложила в нас да се стремим да намерим партньор и да имаме деца. Така се продължава вида. Но това далеч не е всичко. Всяко едно дете тябва да е плод на любов и желание. Ако ги няма тези два фактора, то се губи хармонията и децата страдат.

Веднъж родител, цял живот родител. Много по-важно е след, като дариш живот, да възпиташ своите деца.  Това е твоята орис. Да направиш от малкото, объркано и търсещо твоята закрила същество, здрав и мислещ човек, носител на вечните вселенски добродетели. Трудно е, в предвид времето и средата, в която живеем, но в никакъв случай не е невъзможно.  Важното е да го искаме и да се трудим.

Много хора ми казват: “Сега не знаеш какво те чака. Сега ще ти се стъжни. Нямаш си представа в какво се забърка…” и така нататък, и така нататък. Аз си мисля. Та какво толкова е станало. Това е най-естественото нещо на света. Какво искат да ми кажат тези хора. Сигурно не е лесно, но трудностите, умората, недоспиването и всички тези съпътстващи  отглеждането на децата ти моменти, са само една хилядна част от цялото преживяване ако ги сравним с радостта, удоволетвореността и всички положителни емоции, което носи то. Да изхвърлим егоизма от себе си и да дадем всичко най-добро и истинско на нашите деца. Обичам ви!