Искам да ви разкажа един случай, на който станах свидетел преди десетина дни.

Бях в командировка с един холандец, представител на фирма, с която работим, из България. Бяхме пътували вече доста време и решихме да спрем да обядваме в едно крайпътно заведение близо до Тутракан. Вътре беше приятно и ние заедно с персонала и някакви техни познати се оказахме единствените посетители. Всичко беше нормално, докато в един момент при нас дойде една жена и ме помоли да преместя колата, която стоеше отвън пред заведението. Аз се учудих при положение, че нашата кола беше единствената и надали пречеше на някой. Поитах я защо е нужно да го правя и тя отговори, че едно момче, което било на тяхнната маса (не му бях обърнал внимание) се готви да тръгва с трактор, а пък то, момчето било много пияно (часът беше между 2.30 – 3.00 следобяд) . Реших, че няма да е лошо да преместя колата, а пък и да видя за какво става въпрос. Излязох навън и видях „момчето“, което си беше мъж над тридесетте, да се качва на малък трактор. Той беше толкова пиян, че за малко да отнесе една дървена пристройка. Тракторът се спусна по едно надолнище и шофьора за малко да падне от него, като едва успя да се задържи.

Жената бе излязла навън заедно с мен и гледаше. Човекът с трактора се запъти към шосето, по което бяхме минали ние преди половин час. Аз и казах, че този мъж е толкова пиян, че ще направи някаква глупост и да го спрат. В заведението имаше още двама мъже, които с лекота биха го спряли дори и да имаше нужда да употребят сила, той до преди малко е стоял и пиел на тяхната маса. Тя ме погледна и влезе вътре в заведението. След около петнайстина минути по пътя се чу да минава линейка. Вече бях сигурен, че нещо се е случило. Потеглихме след около още дестина минути. На около 3-4 км от заведението имаше полицейска патрулка, а колите се пропускаха в едната посока. Намалихме, и когато приближихме видяхме трактора обърнат в една нива около пътя. Шофьорът лежеше в близост до него с найлонов чувал на главата. Линейката чакаше лекарят да установи СМЪРТТА. Междувременно бях обяснил на холандеца какво се беше случило в заведението и отвън. Двамата стояхме и мълчахме.

 

Дали някой можеше да го спре и той да е още жив. Дали самият той вече не е бил отписал живота си, още когато е седнал да пие по това време. Никога няма да разбера. Повече ме притесни факта за човешкото равнодушие. Та нали всички знаем, че живота е най-ценното нещо на този свят. Или?